Детската възраст е най-чистата,наивна и безкористна част от живота на човека.Тя е увлекателна и интригуваща.Всяко едно дете  преоткрива света  и неговите закони.
  Малкият човек открива нови за него неща и тепърва ги опознава,докато възрастният открива нови за света неща,като например учените.Всяко ново нещо за децата е интересно.При тях има тръпка,тръпка,която те съпровожда при всяко непознато нещо.Докато на възрастните всичко им непознато и не отдават толкова голямо значение.
При тях е изчезнал захласа и удивлението.Трудно можеш да ги впечатлиш,дори и да успееш,няма да е за дълго.
  Топлотата и безгрижието ни карат да се връщаме към детството,защото човек запази ли детството в себе си винаги има успеха ,винаги може да се оповава на изминалото,но незабравимо  инфалтилно минало.Детството  е съдбоносен старт за човека.Понякога хобитата  от детството се превръщат в професия.Понякога интереса ,който си имал към нещо като малък се превръща в субсидия  на бъдещето ти.
  Детската вяра е безпределна.Тя е стожерна за детската душа,защото за нея не съществуват думичките ""не може"",а вечно иска неща,които за възрастните са непосилни.
 Въображението на детето се простира надалеч в цялата галактика. Но дали,когато спре да се простира толкова далече или напулно се изгуби въображението ,спираме да бъдем деца или условната присъда,наречена пълнолетие,слага край на инфалтилния ти прякор и  привилегията да се наричаш дете!
  В ъзрастните много често забравят ,че са били деца ,но по-често трябва да  се сещат за този фееричен свят и скъпоценностите му,които купуват щастието.